На територията на област Смолян се намират поне няколко по-известни общини и една от тях е Чепеларе. От своя страна там е разположено село Павелско, което е едно от популярните в южната част на страната. За интересуващите се от история е важен за отбелязване фактът, че селото се намира в област с името Рупчос. Тя е едновременно историко – географска, следователно има богата история. Нейното точно местоположение е централната част на Западните Родопи, а река Чая е Радюва планина са добри ориентировъчни географски точки. Не бива да се забравя и ридът с името Чернатица. На пътя Пловдив – Смолян селото се пада непосредствено близо до село Хвойна, а дистанцията до пътя е не повече от километър и половина. От Чепеларе селото е разделено от общо 21 км, а до областния център Смолян ни се налага да изминем 47 км. От известния ски курорт Пампорово разстоянието е 32 км, а до Пловдив – 50.
По време на събора всяка година освен традиционните празненства и веселби, в Павелско идват и хора за така наречените родови събирания. Културните мероприятия и народните веселия съпътстват целия събор, а събитието е на Спасовден. Всъщност този празник е известен още и като Възнесение господне и на него със сигурност и на други места в страната има събори или най-малкото храмови празници на селата. Не са малко известните личности, родени тук и успели през годините да допринесат за развитието на България. Първият такъв в списъка е мъж, роден през 1840-та и умрял едва на възраст от петдесет години. Неговото име е Димитър Бялев, известен депутат в Третото велико народно събрание за района на Чепеларе. Никола Петков Бумбаров е също общественик, но за разлика от своя съселянин, посвещава живота си на краеведството и писането. Роден през 1891-ва, той умира през 1956-та година и остава известен с прякора си Перич. Георги Илиев Пашев е също писател и общественик и успява да живее до дълбоки старини. Когато умира през 2004-та, е на заветните 96 години. Илия Павлов Пашев има богата биография, в това число професорска титла по медицина. Той е и първият ректор на пловдивския университет за хранителни технологии и заместник – председател в Българската академия на науките.
Пашев умира през 1970-та на възраст от шейсет години, но Атанас Джурджев от Павелско е също известен и доста успешен лекар. Неговата специалност е кардиологията, а междувременно изпълнява длъжността ректор на пловдивския медицински университет. Борис Вулжев е роден през 1936-та година и се занимава активно с писане на поезия, докато Йордан Пидакев успява да прослави шивашкия занаят. Той също доживява почти до стогодишна възраст – при смъртта си през 2007-ма е на 97. Илия Георгиев Пашев си отива от този свят точно в годината на вирусната пандемия и също като някои от предишните си съселяни е видно медицинско лице. Той е един от академиците на БАН и специализира в молекулярната биология. Любителите на туризма имат изгода да минат през селото, защото един удобен и добре поддържан път води до известната за района хижа Пашалийца. Тя е достъпна и предлага добри условия за отдих.
